Тогава, когато спиш дълбоко. Тогава когато спиш неспокойно. Тогава, когато изобщо не спиш. Когато будилникът не ти оставя избор и прекъсва хубавия или лошия сън. По това време на денонощието, когато, някъде по света, някой се събужда, закусва, работи, почива си, смее се, прави секс, пише стихове, пее песни, пие, плаче или заспива. Броени минути преди това време е било най-тъмно. Тогава звездите започват да избледняват от небосклона и си тръгват бавно, бавно, оставяйки онова необяснимо чувство, несравнимо нито с позитивното, нито с негативното. В него се вплитат тягостност, но и надежда, стабилна доза меланхолия и усещане за живот. Всичко около теб придобива от разнообразието на синия цвят. Нюанси като аквамарин, тъмно или небесно синьо никога не са по-живи. Нямаш нужда от музика, защото магическата тишина на този час е по-силна от всеки звук. Навън е адски студено, дори в най-топлото лято.Незнайно защо не пазиш конкретни спомени от истории, случили се по това време на нощта, но си спомняш, като по чудо, малки детайли и най-важното - емоции, които си усетил тогава. Изпълнени с много красота, дори и мъчителни.Най-красивият от всички е играта на сенките, галещи всяка гънка на спящото голо тяло на човека, с когото допреди половин, един час си правил любов. И усещаш, че си уморен, и искаш да заспиш, но не се получава и ти знаеш защо. На всеки се е случвало. Просто чакаш да изгрее слънцето, което ще ти обещае поне още едно такова преживяване, като това да си жив за един ден...
петък, 27 март 2009 г.
За тази част на нощта, когато всичко е синьо...
Тогава, когато спиш дълбоко. Тогава когато спиш неспокойно. Тогава, когато изобщо не спиш. Когато будилникът не ти оставя избор и прекъсва хубавия или лошия сън. По това време на денонощието, когато, някъде по света, някой се събужда, закусва, работи, почива си, смее се, прави секс, пише стихове, пее песни, пие, плаче или заспива. Броени минути преди това време е било най-тъмно. Тогава звездите започват да избледняват от небосклона и си тръгват бавно, бавно, оставяйки онова необяснимо чувство, несравнимо нито с позитивното, нито с негативното. В него се вплитат тягостност, но и надежда, стабилна доза меланхолия и усещане за живот. Всичко около теб придобива от разнообразието на синия цвят. Нюанси като аквамарин, тъмно или небесно синьо никога не са по-живи. Нямаш нужда от музика, защото магическата тишина на този час е по-силна от всеки звук. Навън е адски студено, дори в най-топлото лято.Незнайно защо не пазиш конкретни спомени от истории, случили се по това време на нощта, но си спомняш, като по чудо, малки детайли и най-важното - емоции, които си усетил тогава. Изпълнени с много красота, дори и мъчителни.Най-красивият от всички е играта на сенките, галещи всяка гънка на спящото голо тяло на човека, с когото допреди половин, един час си правил любов. И усещаш, че си уморен, и искаш да заспиш, но не се получава и ти знаеш защо. На всеки се е случвало. Просто чакаш да изгрее слънцето, което ще ти обещае поне още едно такова преживяване, като това да си жив за един ден...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
