Разбира се би било чудесно и адски улесняващо това да ставаше със собствени усилия. Но както всички знаем, за добро или лошо, в живота ни се появява личност, която ни помага в начинанието (между другото, целяща същото). Интересно е как за стотни от секундата в човешките главици се провежда най-ефективният и значим кастинг, тогава, когато се сблъскваш за пръв път с тази личност. Погледът сканира от главата до петите отсрещния субект и в зависимост от собствената натура преценява Е ли е качествен въпросният човек.
Много е смешно да се опитваш да се потапяш в разни дълбоки изследвания по този въпрос, защото да – всичко е относително. И не – няма нужда от изказвания в стил ‘външността няма значение’. А Бел не се влюби в Звяра заради душевността му, а заради недвижимото имущество.
И все пак – какво се търси отсреща?
Не знам доколко е проблем, но модата се бърка навсякъде, дори в тези изключително важни за живота, бъдещето и вселената въпроси. Имам предвид тенденциите за красота, разбира се.
Веднъж се замислих – ако един мъж, по време на ядрена зима (или какъвто и да е екстремен момент, касаещ оцеляването на човешкия вид) трябва да избира между 2 жени – грозновата, рубенсова, като цяло здравенячка и една фина, крехка, като видение нежна, пичът за жалост ще загърби естетические си възгледи и се обзалагам, че ще дръпне за паласките по селски здравата грубиянка, защото знае, че другата с или без него ще я отвее леденият вятър, а мъжът трябва да се застрахова.

Разбира се, красота може да се открие у всичко и всеки. Аз лично се възхищавам на минималистичната хубост. Но от какво зависи личното виждане на нещата? Индивидуалността? Тенденциите? Инстинктът за оцеляване?
По-нагоре стана въпрос за модата и понеже в едни 90 процента тя засяга жените и жените засягат нея (както се случи и сега)- именно на дамите ще обърна внимание.
Дали е от естетическите новости или естествения ход на развитие, или в случая - мое си виждане, или такова, подбудено от времето, в което съм се родила и живея, аз лично забелязвам как с вековете, жената става все по-красива и по-красива. И не – не говоря за гримове и дрехи. Разбира се, че и те си казват думата, като веднага се сещам за великата мисъл на Хелена Рубенщайн, че няма грозни жени, а само мързеливи такива. Имам предвид, това например, че си купих онзи брой на Нешънъл Джиографик, в който беше направен манекен на Неандерталската жена. Горката неандерталска жена... Особено, бутайки се в мислите ми до образи като тези на Одри Хепбърн, Кармен Кас или баба ми ако щеш. Преминавайки напред във времето също не сме ужасно доволни от фигури и лица, но забелязваме потенциал към разхубавяване.
Различните естетически виждания не подминават като тенденция и различните култури. В главата ми изникват 2 жени с 2 чифта различни като черно и бяло гърди – буквално. Тези на баварка и тези на сомалийка.’Гърдите, като символ на живота’....Абе да бе да!... Забелязвам как напоследък мъжете обръщат все по-малко внимание на гърдите, или поне не харесват онези отвратителни цомби, които доскоро мислех за идеал на силния пол. И одобрявам! Моите лични виждания за красота са по-близо до крехкостта, отколкото агнешкото на баба за Гергьовден. Колкото ‘по-извънземна’, толкова по-добре. Таня Дзяхилева, Коко Роча, Ирина Куликова, Саша Пивоварова... схваща се идеята.


Открай време естетическите тенденции водят към този тип красота. Давайки за примери известни имена няма как да не се спомене, че една от първите е естествено фината Туиги, с нейните поглъщащи очи. Тръгнем ли от началото на 20ти век например забелязваме само свиване на телесните обиколки и намаляване в теглото. 90-60-90? Не и днес. Най-тлъстата красива дама в последно време е викториянката. А ако Гибсъновото момиче се разходи из центъра на някой метрополис ще е една от многото и най-вероятно никой няма да й обърне внимание. След това се появява Луиз Брукс, уникална и слава Богу стройна. От там нататък са ясни – Одри, Туиги, Кейт – от слаба по-слаба. Толкова, че накрая ще изчезнат : )
Това не е идеалът на бай-Драгой, който, карайки рейса номер едикойси, блажи очите си с плакати на родни пищни фолк-фурии. Това е идеята за красота, граничеща с изкуство. Не е случаен изборът на велики артисти в модните среди за модели, представящи творбите им по подиума.
И понеже това си е моят блог няма да спомена и дума за чужди вкусове. А като се сетя какви такива съществуват не искам и да се замислям. В крайна смека ...наистина е най-важна вътрешната красота, де. Клишетата съшо са важни...
