сряда, 31 декември 2008 г.

равносметки

Имам традиция... всяка година, преди да изляза, за да празнувам посрещането на новата година, аз си взимам вана, навярно, за да отмия годишната мръсотия, насъбирала се в душата и сърцето. И действително ме разтоварва, макар и да влияе зле на ниското ми кръвно. Вана на свещи с чаша студено прясно мляко и неангажираща музика би накарала спомените от най-неприятните моменти, случили се през годината да изчезнат (поне за миг) и може би, дори, би те заредила със своего рода оптимизъм за следващата.

И все пак, нямаше как и този път да се запитам - какво постигнах? Какво се случи? Тривиалната новогодишна равносметка... 

Няма да изброявам какво ми се е случило. Естествено- имаше и хубави и лоши моменти. Но това за което се сетих днес е, че винаги, всеки си пожелава новата година да му донесе по-хубави моменти, повече успехи, повече, по-по-най... А нима най-хубавите моменти от живота ни не са били в началото на тази 'класация' за оценяване и подобрение качеството на годините? Всяка става по-носталгична и по-тежка. И това е именно, защото си правим труда да се замисляме повече. ПОВЕЧЕ. Защо трябва да сме така ненаситни? Аз пък искам по-малко. П0-малко проблеми, по-малко болести, по-малко бедност (в какъвто и да е аспект). 

Освен това, не можеше да не се сетя и за 'ще ни върви на едиквоси'. Не случайно повечето хора сменят чаршафи, чистят къщи, подреждат, слагат изтупани дрехи, ИЗКЪПВАТ СЕ ( включае - взимат си вани ) , за да им върви 'по-така' идната година. Това е нещо като 'от понеделник съм нов човек'. Еми да, ама не си! Дето се вика една птичка пролет не прави. Камо ли една изкъпана. Едно от нещата, които наистина осъзнах през 2008ма беше, че бъдеще няма. На практика не съществува. Така, че всичките амбиции за постигане на нещо трябва да бъдат пратени в миналото - там където ще са се случили и ще можеш да се връщаш, за да си кажеш  'искам всичко да си върви постарому'. А относно тези суеверия - който им вярва-на него ще се сбъднат. 

неделя, 28 декември 2008 г.

Капан за скука

Днес една приятелка, насред разговорите за интимните ни връзки, ми изпрати клипче, което ме върна към амбициите ми да си направя от онези ужасносложноизмислени капани, тип Том и Джери, или каквото и да е това изобретение. Но... щом не съм се занимала до сега с това, сигурно никога няма да го направя. А имах около 15 години, за да стигна до този така нерадостен извод. 

Start!

НЕ мога да измисля нищо встъпително. Сигурно когато човек за първи път публикува нещо в блога си, то трябва да е ... внушително! Фойерверкиии!!!! Само дето отвън се чуват гърмящи пиратки, иначе всичко си е нормално, постарому. Слушам Cat Power, лицето ми е осветено от изкуствената светлина на лап топ-а, пак искам да си взема нещо от хладилника, но се спирам. Единствената нередност е, че нямам цигари в момента. Но това е донякъде умишлено, защото вчера изпуших цяла кутия. Намалявам ги, но със сигурност няма да ги спра. Искам да бъда възприемана с блясъка на звездите от 50-те години, а и някога да се науча да правя кръгчета :) 

Извод: Човекът, публикуващ тук, пуши цигари, не е особено креативен, живее някъде, където не е забранено да се гърмят пиратки на публични места, а и да е - на никого не му пука. Също така - има особено претенциозен вкус към музиката, тежи 50 кила на своите 173 см, но адмирира хероиновия шик и със сигурност би бил щастлив ако някой някога попадне на това местенце и се усмихне на написаното...