Имам традиция... всяка година, преди да изляза, за да празнувам посрещането на новата година, аз си взимам вана, навярно, за да отмия годишната мръсотия, насъбирала се в душата и сърцето. И действително ме разтоварва, макар и да влияе зле на ниското ми кръвно. Вана на свещи с чаша студено прясно мляко и неангажираща музика би накарала спомените от най-неприятните моменти, случили се през годината да изчезнат (поне за миг) и може би, дори, би те заредила със своего рода оптимизъм за следващата.
И все пак, нямаше как и този път да се запитам - какво постигнах? Какво се случи? Тривиалната новогодишна равносметка...
Няма да изброявам какво ми се е случило. Естествено- имаше и хубави и лоши моменти. Но това за което се сетих днес е, че винаги, всеки си пожелава новата година да му донесе по-хубави моменти, повече успехи, повече, по-по-най... А нима най-хубавите моменти от живота ни не са били в началото на тази 'класация' за оценяване и подобрение качеството на годините? Всяка става по-носталгична и по-тежка. И това е именно, защото си правим труда да се замисляме повече. ПОВЕЧЕ. Защо трябва да сме така ненаситни? Аз пък искам по-малко. П0-малко проблеми, по-малко болести, по-малко бедност (в какъвто и да е аспект).
Освен това, не можеше да не се сетя и за 'ще ни върви на едиквоси'. Не случайно повечето хора сменят чаршафи, чистят къщи, подреждат, слагат изтупани дрехи, ИЗКЪПВАТ СЕ ( включае - взимат си вани ) , за да им върви 'по-така' идната година. Това е нещо като 'от понеделник съм нов човек'. Еми да, ама не си! Дето се вика една птичка пролет не прави. Камо ли една изкъпана. Едно от нещата, които наистина осъзнах през 2008ма беше, че бъдеще няма. На практика не съществува. Така, че всичките амбиции за постигане на нещо трябва да бъдат пратени в миналото - там където ще са се случили и ще можеш да се връщаш, за да си кажеш 'искам всичко да си върви постарому'. А относно тези суеверия - който им вярва-на него ще се сбъднат.

Няма коментари:
Публикуване на коментар