Искам пак да го гледам за пръв път. Отдавна филм не ме беше изпълвал с такива емоции. Сигурно защото филмите вече се стремят към все повече от тази, гадната реалност. Че не се случват чудно хубави работи и красив французин не се влюбва в теб, както ти в него от пръв поглед. Да, ама не. И в живота е така и слава Богу по филмите. С приказна история, без да се стига до нереалности, този филм ме разплака на 2 пъти. Веднъж с нотка на тъга, вторият път - от щастие. Толкова приятен за гледане, с готин саундтрак, очарователни актьори + Ню Йорк и Париж. Прекрасно час и полвиново изживяване в компанията на героинята на Parker Posey и хората, докоснали живота й в 'Broken English'. И както се спомена в един момент от филма 'Some people want magic. I thing you are one of those people' . Сигурно и аз съм от тези хора, и затова съм така очарована от най-красивата, в последно време, история.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар