неделя, 21 юни 2009 г.

Lamb - live @ Parklive festival, Sofia



20ти юни,
2009г.

Ако можеше ритъма на сърцето ми да опише какво беше чувството, със сигурност би се изплюл върху думите. Усещането беше...приказно! Това беше приказка за красотата. Главните герои бяха Lamb, на сцената трима магьосници, които превръщаха миговете в необясними времеви стойности, отиващи някъде си. Там бяхме и ние, тези долу, които просто се оставяха на милостта на музикантите.
Тогава осъзнах нещо наистина невероятно. Това как чрез музиката си тези трима са по-силни от милиарди. Как прекрасната Лу Родс, с нежния си, но невъобразимо силен в същината си глас е по-могъща от всеки най-велик генерал, даващ наставления за битки. Тембърът й се носеше по-настоятелно от всеки звук от война. Анди Барлоу, с това в което превръщаше музиката и така както я поднасяше – електронните дълбочини в моите виждания бяха в пъти по-доминантни от хиляди бойни снаряжения, танкове, всякакви машини... А басът, който съпътстваше мелодията през цялото време и придаваше онази загадъчност, без която нищо нямаше да е същото, би сложил в малкия си джоб екота на падащи бомби. Те всъщност бяха антипода на всичко ужасяващо, на всяко грозно изкривяване на света, в който живеем. Те сложиха поантата на красотата и затвориха устата на реалността.


Нямаше как да не ми избият сълзи от очите. Нямаше как да не завали дъжд и небето също да приплаче под магическите звуци на Lamb. Ако земята реши да изпее песен, ще го направи чрез тяхната музика и тогава всеки, чул тази приказка би усетил какво е мир.

1 коментар: